1. Системата е с достъп от всяко джи-пи, което има ел. подпис и договор с касата, около 2000 на брой;
2. Само за 40,000 държавни служители;

От първа точка става ясно, до къде се простира сигурността на личните амбулаторни, медицински и прочее данни на споменатите в точка 2 държавни служители. И то в реално време, само с цитирам „натискането на бутона ‘синхронизирай’“. Та реално погледнато сега ще можем да погледнем, да речем на г-н Президента, здравословното състояние, докато си пием кафето с моето джи-пи. Да, ама в моя случай това няма да повлияе на държавната политика по никакъв начин.
Но какво ще стане, ако тези чувствителни данни попаднат в неподходящи ръце? Тъкмо от началото на седмицата ми пълнят главата с новини за „ченгето брокер“. Утре ще чуем сигурно за джи-пи-то брокер. Ама тоя път новината може и да не свършва с обобщение за натрупаните недвижими имоти и пари… не ми се мисли, какво може да се постигне в играта с човешки живот и то на хората, които трябва да ни управляват и подпомагат от най-високо до най-ниско местно ниво.
Системата е приказна, но или е недоизмислена, или неправилно обяснена, защото за мен в текущия и вариант си е чиста борса за здравни картони.
Единствената смислена за мен защита на тези данни е тяхното кодиране/криптиране с ключ, който самия пациент носи в личната си електронна здравна карта. Така поне той сам ще може да решава, кой да преглежда фамилната му анамнеза и история и при какви условия. Все пак става въпрос преди всичко за гарантираното ни и от Конституцията право на лична неприкосновеност.

„Кое кара хората да бъдат добри?“ Всеки от нас поне веднъж в живота си си е поставял този въпрос в опит да намери истината. В момента той стои и пред мен, за жалост не мога да дам точна и ясна дефиниция. Кое ни кара да се отнасямe към околните позитивно, да се опитваме да им помогнем в трудни ситуации, да ги изслушваме в тежък момент и все пак да не очакваме от тях подобно отношение? Помня преди време майка ми ми каза, че част от нас са проклети от съдбата да творят добро и да не получават нищо в замяна, в редки случаи дори да бъдем нагрубени за подадената за помощ ръка и въпреки всичко това да гледаме напред с високо вдигната глава. До тук добре, но все пак кое движи този привидно мазохистичен модел на поведение? Не ме разбирайте погрешно, в случая мазохизъм е желанието ни да се нагърбваме с проблемите на околните, без дори да сме разрешили своите.

Бавно стигам до някакво решение. „Отнасяй се с хората така, както искаш те да се отнасят с теб.“ Тази сентанция изникна в главата ми и може би тя най-точно и ясно обяснява целия казус на моето безсъние. Но пък дефинира само едната страна на уравнението. А кое кара определени хора  да отвръщат противоположно на гореизложеното?

В свят на отчуждение и нихилизъм ние градим ново пространство – място с дух и самоличност, среда за активни хора искащи да бъдат себе си…

Точно тук намирам отговора на последния въпрос. Този цитат от мотото на „Бар на края на Вселената“ обяснява всичко. Годините на преход ни направиха егоисти, нихилизма превзе голяма част от живота ни и ни превърна в борци за оцеляване, борци без морален кодекс. Всички ние се движим от собствените си мотиви. „Разни хора, разни идеали“ беше написал Алеко Константинов. Това, което е добро за едни, е лошо в очите на други. И така стигам до крайния извод, че дори да не получаваме това, което даваме на околните, не трябва да се ограничаваме до собствената си гледна точка, а да се опитаме да погледнем себе си през техните очи. Така привидно неочакваната реакция може би ще придобие своя конкретен смисъл.

„Човече, весели се! Яж и пий от плодовете на труда си! Обичай жената, която си възлюбил! И прави добро, защото това е делът ти!“

Старият Завет

]]> http://mclueppers.wordpress.com/2008/09/25/for-the-goodness/feed/ 1 MC Lueppers