Дневника на MC Lueppers

Лежа и безсънието ме мори. В същност една мисъл постоянно витае в главата ми и не ме оставя намира, докато не намеря разумното и обяснение…

„Кое кара хората да бъдат добри?“ Всеки от нас поне веднъж в живота си си е поставял този въпрос в опит да намери истината. В момента той стои и пред мен, за жалост не мога да дам точна и ясна дефиниция. Кое ни кара да се отнасямe към околните позитивно, да се опитваме да им помогнем в трудни ситуации, да ги изслушваме в тежък момент и все пак да не очакваме от тях подобно отношение? Помня преди време майка ми ми каза, че част от нас са проклети от съдбата да творят добро и да не получават нищо в замяна, в редки случаи дори да бъдем нагрубени за подадената за помощ ръка и въпреки всичко това да гледаме напред с високо вдигната глава. До тук добре, но все пак кое движи този привидно мазохистичен модел на поведение? Не ме разбирайте погрешно, в случая мазохизъм е желанието ни да се нагърбваме с проблемите на околните, без дори да сме разрешили своите.

Бавно стигам до някакво решение. „Отнасяй се с хората така, както искаш те да се отнасят с теб.“ Тази сентанция изникна в главата ми и може би тя най-точно и ясно обяснява целия казус на моето безсъние. Но пък дефинира само едната страна на уравнението. А кое кара определени хора  да отвръщат противоположно на гореизложеното?

В свят на отчуждение и нихилизъм ние градим ново пространство – място с дух и самоличност, среда за активни хора искащи да бъдат себе си…

Точно тук намирам отговора на последния въпрос. Този цитат от мотото на „Бар на края на Вселената“ обяснява всичко. Годините на преход ни направиха егоисти, нихилизма превзе голяма част от живота ни и ни превърна в борци за оцеляване, борци без морален кодекс. Всички ние се движим от собствените си мотиви. „Разни хора, разни идеали“ беше написал Алеко Константинов. Това, което е добро за едни, е лошо в очите на други. И така стигам до крайния извод, че дори да не получаваме това, което даваме на околните, не трябва да се ограничаваме до собствената си гледна точка, а да се опитаме да погледнем себе си през техните очи. Така привидно неочакваната реакция може би ще придобие своя конкретен смисъл.

„Човече, весели се! Яж и пий от плодовете на труда си! Обичай жената, която си възлюбил! И прави добро, защото това е делът ти!“

Старият Завет